Прочетен: 4843 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2008 19:15
Годините са в средата на XVIII век. Цяла Европа се тресе от национални освободителна борби.
На 3(15) март 1848 г. в Пеща –два дни след събитията във Виена, избухва Унгарската революция. Властта преминава в ръцете на Комитета за Национално Спасение. Ръководена от своя пламенен водител Лайош Кошут,
Лайош Кошут (1802 - 1894) - най-значителната фигура от унгарската борба за независимост от 1848 - 1849 г. Заема различни чиновнически длъжности. В края на 1832 г. е избран за депутат от опозицията от района на Пожонь (Братислава). За революционна дейност през 1837 г. е осъден на четири години затвор. През 1847 г. изготвя декларация на унгарската опозиция. Събира 42 милиона форинта и 200 000 новобранци за защита на унгарската независимост.
На 14 април 1849 г. по инициатива на Кошут Унгария е отделена от Хабсбургската империя с декларация за независимост. Кошут е избран за временен държавен глава. На 13 август 1848 г настъпва краят на унгарската независимост, прокламирана от Лайош Кошут…..
Унгария прави несполучлив опит да се освободи от подтисничеството на Австрия.Опит на героична борба, борба чийто кървави полета полагат глави най преданите синове и пламенни патриоти на унгарския народ. Австрийски и руски войски, погасят един порив, едно въжделение за свобода.
Сред разгрома на революцията около 6000 унгарски офицери и войници, включително самия Лайош Кошут, намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя.Заедно с маджарите са и техните сподвижници поляците водени от генерал Денбецки..
По решение на турския Диван, взето под натиска на хабсбургската дипломация, те са настанени в Шумен, един от вътрешните крепостни градове на Европейска Турция.
Един съботен ден през есента на1848 година на-къде към надвечер, шуменци си стреснати от странна гледка, Огромен поток от хора повечето във войнишки дрехи, се движи през града - едни пеша, други на коли натоварени с багаж. Между тях има и жени с капели. Отдалече личи, че са другоземци. Точат се някъде докъм полунощ – общият им брой е близо 2000 души
Шумла /Шумен/ гордостта на турчина, крепост където никога не е превземан от “мусковеца”.
Четем в спомените на емигранта в изгнание-Филип Корн.
“Шумла е разположен на северния склон на Стара планина, на граница между България и Румелия.….…. Улиците на града са наредени по нанадолнище и образуват две дълги редици от стъпаловидно разположени къщи, а помежду им се простира изпълнена с реки и мостове долина. Двадесет и трите минарета и главната джамия във византийски стил предават на града приветлив изглед, а няколко величествени сгради, разположени на заобиколени от градини хълмове, даряват с особено очарование тази чудесна област. Броят на жителите възлиза на 50 000 души, от които 12 000 българи, 5000 арменци и 500 евреи……….
С не по-малко разходи в града са построени и държавни здания в европейски архитектурен стил, а именно — арсенал, военна болница, голяма казарма за кавалеристи и пехотинци… На североизток междуселски пътища водят за Русчук, където по българското шосе за десет дена път се стига Константинопол, а на юг пътят води за Варна, към брега на Черно море…’.
Четем в спомените на Габор Егреши “Нашите бойци до капитан надолу бяха разквартирувани в пехотна казарма а ген Бем и Кмети , войници ренегати - в конната казарма .
Повече от останалите трябваше да се настаним в български къщи……”
Емигранките пък смайвали с кипелите и фустите си, които били с малакоф.
Лайош Кошут бе настанен в къщата на Димитраки Хаджи Паньов Къща голяма,на катове. Кошут все стоеше на верандата с редуващи се погледи, единия за в бъдещето, бъдеще във вяра за свободна Унгария ;втория поглед изпълнен с мъка и друг с оня куража на надежда.. Винаги край него имаше хора и те герои от една непосилна борба. Генерали, Бем, Дембецки , Кмети офицери сражавали се в
борбата за свободна Унгария.
къщата в Шумен където е живял Кошут.
Бригаден генерал Халим паша
/Участвам във възстановка "Европеизъм в Шумен" като пашата/
Тукашната рая, отървала се на косъм на три пъти от клане, гледа много да не се хвърля в очи, ходи с приведена глава и се изявява само край домашното огнище и зад дебело обкованата порта. рядко може да се види българин из улиците след залез слънце.
Силно впечатление на шуменеца прави друго за пришелеца:
-Те, били като извънземни - здрави, пълни и хубави хора, много весели, решителни и смели. Носели бели вълнени дрехи, били обути в обувки и си служели с джобни часовници. Всичко това толкова се понравило на шуменци
А българката ходи през деня забулена тъй, че много да не личи нейната народност, а рече ли дори денем да ходи извън града, младата жена задължително се предрешава като старица.Шуменци се боят дори да употребяват забраненото от корана свинско месо. То се продава скришом само в метоха при горната черква "Св. Възнесение" и купувачите му го носят вкъщи добре увито и с хиляди страхове. Рече ли селянин да си докара заклано и опърлено прасе в града, скрива го под дървата в каруцата и иска баснословно висока цена за дървата от всеки турчин купувач - само и само да не се открие затрупаната под тях тайна.
И ето този смачкан и притеснен българин изведнъж вижда други хора- дръзки, самоуверени, които никак не се съобразяват с турските нрави. Волността на унгарците стига дотам, че не държи сметка дори за религиозните чувства на мюсюлманите. Пришълците успяват да наложат публичната продажба на свинско месо при условие да не бъде носено открито по улици и мегдани, ала скоро и то е нарушено. Веднъж от това пострадал сам най-висшият духовен представител в Шумен, някой си хаджи Балъкчи. Той се скарал на един маджарин, задето носи не завита свинска плешка а оня без много да му мисли, му я плеснал в лицето. Стари шуменци си спомняли-
“Заживяхме сякаш в друго царство".
На 18 януари пристигна г-жа Кошут и най-младата част от емиграцията, забравяйки собствените си беди, устройва се още
Същата вечер на пристигането й импровизирана в нейна чест серенада.
За приповдигане на празника бяха направени транспарант шестдесетима от щаба на старшите офицери се подредиха под прозорците на Кошут със закачени на пръчки цветни от бяла-червена-зелена хартия лампи.Хор от 8-10 човека изпя бавната „Красива Родино" и една по-свежа песен, която започваше с „Гори колибата, пука тръстиката"; Тълпата три пъти извика „да живее" след благодарствения отговор на Кошут, започнаха тържествено стихотворение присъедини се маса от 200 души. В красивата тиха нощ това беше трогателно.
Г-жа Кошут изглеждаше отпаднала, посърнала и твърде бледа; по-късно обаче се убедих, че това е нормалният й цвят.В Шумен унгарците развили активна културна и обществена дейност. За пръв път в България били поставени пиеси, опера, уреждали се рецитали и др. Били отпразнувани различни юбилеи, като годишнината от революцията, детронацията на Хабсбургите и т.н. Стигнало се дори дотам, че някои предприемчиви българи започнали да произвеждат колбаси, бира и др. по маджарски рецепти.
Пак унгарец, Михай Шафрани, моден шивач и любител музикант, създава тук през 1850 г. първия български оркестър от 11 младежи. След заминаването на Шафрани за капелмайстор на военната музика в Одрин делото му поема ученикът му Добри Войников.
"Оттогава се въведе, тъй да кажа, европейската цивилизация в Шумен и оттам се разпръсна и в други градове из България, а може би Добри Войников, преди мой ученик, а тогава съучител, от тази Цивилизация съчини "Криворазбраната цивилизация", но и той беше намесен тогава в тази Цивилизация, както и аз, признава в автобиографията си Сава Доброплодни.
Г-н Арато, Директор на унгарския културен институт - София
Особено критичен към подражателството на чуждите нрави, раздрусали издъно бита на шуменци, е Райко Жинзифов, който през 1862 г. печати съкрушителната сатирична поема "Европеизъм в Шумен". С всичките му нашенски издънки обаче новото неумолимо си пробива път и връщане назад няма.
xr100
Украйна си признава огромните загуби във...
Една лъжа на русофобията, която се повта...