Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!" Така, ако им кажете: "Доказателството, че малкият принц е съществувал, е, че беше очарователен, смееше се и искаше овца, a когато някой иска овца, това е доказателство, че съществува", те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете: "Планетата, от която дойде, е астероид Б 612", тогава ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

...

"Малкият принц"

....

Никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник. Така ни се струва заради измамата, че времето съществува

Светът е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче - смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина - разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, нo тогава всичко е добро, всичко е съвършено.

Ето защо всичко, което съществува, за мен е добро; виждам смъртта като живот, грехът като святост, благоразумието като лудост, всичко трябва да остане каквото е; всичко се нуждае единствено от моето съчувствие, от моята добронамереност, от любещото ми съпричастие. Така за мен всичко е добро, мога да се възползвам от всичко, без да си вредя.

Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа.

Х. Хесе - Сидхарта

...

451° по Фаренхайт - Рей Бредбъри

...всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил; или чифт обувки, които е изработил. Или градина, която е посадил. Нещо, до което си се докоснал така, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях. Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар. От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот.

...

Ричард Бах - Ние очакваме да открием някой, който да ни разбира, да ни приема; някой с вълшебна сила, който може да разтопи камък, за да го превърне в светлина; който може да ни направи щастливи, въпреки всички изпитания; някой, който може да се опълчи срещу нашите дракони в нощта; който може да ни преобрази в онази душа, която искаме да бъдем. Едва сега аз разбирам, че този чудотворен Някой е лицето, което виждаме в огледалото. Той - това сме Ние и нашите самозвани маски...

...

"Нещата се променят. Променят се неуловимо, безшумно, странно. Всичко до известен момент е така: после, като погледнеш пак, всичко се е променило и вече е станало иначе: ситуацията е инаква, кръвта в жилите инаква, земята инаква, и същността на живота инаква. Нищо не можеш да направиш. Само изкуството е неизменно и вечно, на него винаги можеш да разчиташ.

Не бяха се скарали. Нито пък момичето се разболя и умря. Не избяга с друг млад мъж или с някой богат старец.

Просто мелодията неочаквано замлъкна, контрапунктът замря. Бе ноември."

Уилям Сароян - "1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8"

...

"Сега изведнъж видях, че мога да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се замислиш, то всъщност е огромно, безкрайно.(...) То е нещо, за което си заслужава да се живее."

"Е да, който е сам, не може да бъде изоставен. Но понякога, вечер, изкуствената черупка се пука, животът се превръща в някаква хълцаща, натрапчива мелодия, някакъв вихър от див копнеж, от жажда, тъга и надежда да се измъкнеш от безмисления шемет, да се измъкнеш от безмисленото еднозвучно свирене на тази вечна латерна, все едно накъде ще поемеш. Ах, тази жалка потребност от малко топлота, не можеха ли да я дадат две ръце и едно сведено над теб лице? Или това бе само отказ, бягство? Имаше ли нещо друго освен самотата?"

"Единствен глупавият побеждава в живота, умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне. В усилни времена наивността е най-скъпоценно благо, вълшебна мантия, която пази от беди, към които свръхмъдрият тича като хипнотизиран."

"Трима другари", Ремарк

...

Ромен Гари - "Сияние на жена"

"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."

"Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама."

...

Даниил Хармс - "Случки"

От прекомерно любопитство една бабичка се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби. От прозореца се надвеси друга бабичка и взе да зяпа претрепалата се, но от прекомерно любопитство също се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби. После от прозореца се изтърси трета бабичка, след това четвърта, после пета. Когато се изтърси шестата бабичка, на мен ми омръзна да ги гледам, и тръгнах към Малцевския пазар, където, казват, подарили на един слепец плетен шал.

...

из "Жени" от Чарлз Буковски 

„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше отникъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смъртта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.....”

...

Ричард Бах - "Илюзии"

"Светът е твоята тетрадка, върху нейните страници правиш своите сметки. Светът не е истински, въпреки че ако искаш, можеш да изразиш истината в тетрадката. Освен това разполагаш със свободата да пишеш глупости, лъжи или да късаш страниците."

...

"— Деца, виждали ли сте море? — започваше учителят да обяснява тези доказателства.

— Не сме! — отговаряхме ние в един глас.

— Така, много добре! Представете си сега море и в далечината кораб, който още не се вижда..."

Автобиография, Бранислав Нушич

....

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам ”обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Габриел Гарсия Маркес

Никос Казандзакис: "Всяко нещо на този свят има скрит смисъл. Хора, животни, дървета, звезди - всичко това са йероглифи и блазе на този, и горко на този, който започва да ги срича и разгадава."